Николай Петков
Приятели на словото
Роден е на 15 юли 1971 г. във Велико Търново. От 1989 до 1995 г. учи във Великотърновския университет. Учи едновременно българска филология, философия и богословие. Между 1998 и 2000 г. преподава антична философия във философския факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. По това време написва книгите „Архе“ – сборник за Антична и Средновековна култура и „Божествените имена във философията на Прокъл Диадох“. Доктор е по история на литературата, с дисертацията на тема „Образите на пътя и възрожденския наратив“.
През 2002 г. е ръкоположен от великотърновския митрополит Григорий. От края на 2003 г. е свещеник във Варненска епархия, в храм „Свети пророк Илия“ в квартал Дивдядово, Шумен.
Николай Петков
Творчество
„ Нова всеобща история на
безчестието“ – поезия (1997)
„Химни и монодии“ –
поезия (2005)
„Стадионът на Старата
госпожа“ – роман (2012)[2][3]
„Кирил и Хипатия“ – роман
(2013)[4]
„Борхес и другите – там“
– роман (2017)
„Тук, с Гогол“ – роман
(2019)
„Шахматни етюди или 32
бели полета“ – повест (2021)
„Когато бях Хемингуей“ –
повест (2022)
„Шахматни етюди или
32 черни полета“ – разкази (2023)
„Малка книга за малките пророци“ – научна монография (2024)